Какви са препоръките?
Световната здравна организация, Американската Академия на Педиатрите, всички специалисти занимаващи се с подрастващи съветват децата под двегодишна възраст да не използват дигитални устройства. Децата от две до петгодишна възраст да прекарват не повече от един час пред екраните. Под екрани се има предвид всички видове телефони, таблети, компютри и телевизия. За съжаление много малка част от отглеждащите деца се съобразяват с тези препоръки и в критичния период на бързо развитие на мозъка, децата се излагат пред екраните без ограничения и оглед за вредите, които те нанасят върху нормалното им развитие.
Хиперактивност и дефицит на вниманието е често срещано състояние, което засяга функциите в мозъка отговорни за задържане на вниманието и контролиране на импулсите. Мозъкът на засегнатите постоянно се опитва да намери стимулация, затова децата със състоянието са неспокойни и трудно се задържат на едно място. Това им поведение зарежда мозъка с допамин и оттам се подобрява концентрацията и фокусът.
Децата обаче успяват да се задържат пред екраните. Защо? Защото екранът им позволява да се наситят с бързо преминаващи стимули и да получат бързо удовлетворение, отделя се допамин и стимулацията на мозъка е постигната. Това привидно спокойствие пред екрана е доста изкушаващо за родителите, но може да доведе до пристрастяване ако не е контролирано. Прекомерното ползване води до нарушения в уменията за решаване на социални задачи, разчитане на невербалната комуникация, емоционални и поведенчески проблеми.
Учените се обединяват около идеята, че аутизмът е неврологично състояние, причината за възникването на което съчетава генетични и външни фактори.
Изследвания в областта разкриват, че ранното използване от деца на дигитални устройства води до неврохимични промени в мозъка, които от своя страна допринасят за проблеми в поведението.
Вредата от престоя пред екрана е още по-осезаема при децата с неврологични и психични нарушения. Родителите използват екраните с цел да успокоят детето, да предотвратят неприемливо поведение в определена ситуация. Използват ги за намаляне на своето собствено напрежение и като начин да получат свободно време. Децата от аутистичния спектър в повечето от случаите живеят в свой собствен свят. Нежеланието им да участват в нашия реален, интерактивен свят се засилва още повече от влиянието на дигиталните устройства. Невъзможно е да се постига напредък в тяхното развитие, докато не бъдат откъснати от екраните. Виртуалният свят се превръща в лесно и достъпно място и децата изцяло спират да се поддават на реални стимули.
Престоят на деца от аутистичния спектър пред екраните повече от три часа на ден, повлиява негативно върху концентрацията и вниманието, както и върху развитието на езика, води до хиперактивност. Тъй като дългият екранен престой намалява времето за интеракция между детето и родителя, това от своя страна вреди на нормалното социално общуване и задълбочава аутистичните симптоми.
Изследвания в сферата говорят за връзка между използването на дигитални устройства в ранна възраст, продължителността на престоя и възникването на аутистични симптоми. Без да се изключва ролята на генетичното унаследяване, допълнителните неблагоприятни фактори от околната среда допринасят за проявата на симптомите.
Проучване направено на двегодишни деца, които ежедневно употребяват дигитални устройства цели да разкрие евентуалната връзка между проблемите в неврологичното развитие, риска от аутизъм и излагането пред екрани. Резултатите от проучването показват комплексна зависимост между използването на медията в ранното детство и риска от появата на дефицити в психологическото развитие и възникването на аутистични симптоми.
Изследване на Хермауати и колеги от 2018 година цели да потвърди връзката между ранното излагане на децата пред дигиталните устройства и появата на аутистичноподобни симптоми. Тяхното изследване показва, че при деца, които прекарват по-малко от три часа на ден пред екраните се наблюдава изоставане в развитието на речта и трудности в задържането на вниманието. При деца, които прекарват повече от три часа се отчита освен речевото изоставане и липсата на внимание, голяма степен хиперактивност. При повече от половината от изследваните деца липсва инеракция с родителя, докато детето е пред екрана, което от своя страна също оказва негативен ефект върху социалното развитие.
Подобно проучване организирано в Япония с идеата да проследи връзката между ранното излагане на детето пред екраните и аутизма, показва, че ползването на екрани от деца преди навършването на една година е тясно свързано с диагностицирането им като аутисти на тригодишна възраст. Тук отново се посочват времетраенето и ранното предлагане на дигитални устройства като фактор за развитие на състоянието и се алармира за вредите, които се нанасят на нормалното детско развитие.
Почти 100 000 бременни жени са участвали в проучването. Тъй като литературата свидетелства за ролята на грижовните нагласи, депресията, напрежението, менталните разстройства при майката за определяне на престоя на детето пред екрана, тази съвкупност от допълнителни влияния е взета под внимание при провеждането на изследването. Резултатите показват силна зависимост при момчетата между гледането на екрани преди навършване на една година и получаването на диагноза аутизъм на три години. Тези резултати не са повлияни от психичното състояние на майката и предразположеността на детето към аутистичното състояние.
Въпреки предупрежденията отправяни към обществото от Световната здравна асоциация и Американската Академия на педиатрите около 90% от децата използват дигитални устройства преди да навършат една година. Голям процент от тях използват мобилни телефони, собствени или на родителите им. Така начинът, по който се отглеждат децата в това ранно начало на техния живот, период свързан с бурни и важни промени в мозъка, е предразполагащ за проявлението на аутистични симптоми и по-късното диагностициране със състоянието аутизъм.
Изследователи от Китай откриват, че деца използвали екрани във възраст между нула и три години са с голям риск от развитието на аутистични симптоми, като продължителноста на интеракция с възрастен и времето за сън действат като медиартор на връзката между екраните и аутизма.
Социалната интеракция на децата с аутизъм страда още по-силно при честата употреба на дигитални устройства. Екраните могат да засилят проблемите при комуникацията и социализацията, сфери, където по принцип те срещат големи трудности. От изключителна важност е да се предоставя на децата взаимодействие в реална среда и да се работи за повишаване на социалните умения извън областта на дигиталните устройства. Задължително трябва да се взима под внимание уникалността на всяко едно дете с аутизъм, различните нужди и сензетивността преди да се включва какъвто и да е екран в ежедневието му.
Децата с аутизъм могат да бъдат силно сензорно чуствителни и екраните биха могли да усилят тази чуствителност и да предизвикат трудности при преработването и регулирането на стимулите идващи от екрана. Имайки предвид сензитивността на конкретното дете, устройството трябва да се настрои адекватно или изобщо да се избягва употребата му. Продължителната употреба би могла да доведе до проблеми със съня, вниманието и концентрацията и цялостното развитие на детето.
Дигиталните устройства биха имали позитивен ефект върху развитието на децата с СОП тогава, когато екраните се използват с обучителна цел. Дадена програма трябва да се контролира и навигира от обучен да работи с нея специалист, който да подпомага детето по време на използването й.
От изключителна важност е ролята на родителя при навигирането на употребата на дигитални технологии от децата с СОП. Те трябва да бъдат постоянно ангажирани в подбора на това, което детето гледа с цел информацията да бъде адекватна към нуждите и да работи за подобряване на състоянието. Поставянето на ясни времеви лимити е от основна значимост както и задължителното присъствие на занимания в реалния свят. Съвместната работа със специалисти, които да са запознати с ползваните от детето устройства и програми и да дават насоки за употребата им, ще доведе до по-ползотворни резултати от екраните.
От друга страна не трябва да се омаловажава темата за онлайн сигурността. При децата със СОП е по-трудно или почти невъзможно да отсяват източниците на информация и да се предпазват от вредните влияния на потока от видео и аудио стимули. Супервизията по време на ползване на дигиталните устройства играе ключова роля за ползотворната употреба и усвояване на умения.
Да се уточнят граници в използването на екрани може да бъде доста стресиращо особено при семейства с деца със специални образователни проблеми. Това е така, защото децата с аутизъм, хиперактивност и дефицит на вниманието, забавяне в развитието може вече да са започнали да използват екраните като механизъм за справяне с напрежението.
Ето няколко идеи, които биха могли да ви помогнат при установяването на граници:
- Добре е да определите конкретно място за използване на устройството! Може да бъде означено със стикер, за да е наясно детето, че там се използва екрана. Така ще ограничите употребата и пренасянето на екрана навсякъде, където ходи детето.
- Добре е да установите рутина! Визуализирането на графика, показването на последователността на дейностите с картинки е лесно за възприемане и действа успокояващо за деца, при които плануването и организацията е проблем. В графика ще включите и ползването на екран на определеното вече за това място.
- Добре е да визуализирате времето, в което детето е пред екрана и да уточните как се съобщава края на уговореното време. Това например може да става с аларма, с показване на определена позиция на стрелките на часовника, с пясъчен часовник. Може постепенно да намалявате продължителността на престоя. Много е важно при приключване на времето да не се отпуска допълнително такова.
- Добре е да бъдете стриктни и последователни в действията си, за да постигнете резултати!
- Добре е да предлагате образователни програми, които да развиват умения на детето и да участвате заедно с него в гледането им, за да имате комуникация и интеракция!
- Добре е поне 1 час преди сън да не давате екран на детето! Синята светлина от екрана се възприема от мозъка като дневна светлина и не позволява отделянето на мелатонин, хормон отговорен за качеството на съня. По този начин мозъкът е излъган и държи тялото в готовност за дневни дейности. Недостатъчното количество сън води до превъзбуда, нервност и депресия.
Литература
Chen, J., Strodl, E., Huang, L., Chen, Y., Yang, G., & Chen, W. (2020). Early Electronic Screen Exposure and Autistic-Like Behaviors among Preschoolers: The Mediating Role of Caregiver-Child Interaction, Sleep Duration and Outdoor Activities, Children
Hermawati, D., Rahmadi, F. A., Sumekar, T. A., Winarni, T. I., ( 2018). Early electronic screen exposure and autistic-like symptoms. Intractable & Rare Diseases Researh
Kushima, M., Kojima, R., Shinohara, R., Horiuchi, S., Otawa, S., Ooka, T., Akiyama, Y., Miyake, K., Yokomichi, H., Yamagata, Z., and the Japan Environment and Children’s Study Group (2022). Association Between Screen Time Exposure in Children at 1 Year of Age and Autism Spectrum Disorder at 3 Years of Age. The Japan Environment and Children’s Study. JAMA Pediatr.
Melchior, M., Barry, K., Cohen, D., Plancoulaine, S., Bernard, J. Y., Milcent, K., Gassama, M., Gomajee, R., & Charles, M. (2022). TV, computer, tablet and smartphone use and autism spectrum disorder risk in early childhood: a nationally-representative study. BMC Public Health, 22